X
Меню

Допълнително се ограничава достъпът на дела до Върховния касационен съд

Правната комисия в Народното събрание отряза достъпа до третата инстанция на 17 вида граждански дела, на трудовите спорове (с някои важни изключения) и на търговските дела с цена на иска до 20 000 лв. Депутатите приеха на второ четене изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и редактираха из основи втората алинея на чл. 280.

След като вдигнаха прага за касация по търговските дела на 20 000 лв., те все пак записаха, че цената на иска няма да прегражда достъпа до трета инстанция на „въззивните решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“.

Освен това с промените беше прието като правило, че Върховният касационен съд (ВКС) няма да се занимава с трудови дела. Все пак, по изключение, на три инстанции ще се гледат исковете за заплати и обезщетения по трудово правоотношение с цена над 5000 лв., както и тези за незаконно уволнение, възстановяване на предишната работа и обезщетение за оставането без работа (по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда).

В нова точка 2 на чл. 280 ал. 2 ГПК изрично бяха изброени още 17 вида дела, които ще приключват на две инстанции. Това са тези за издръжка, брачните искове, включително и съединените по чл. 322, ал. 2 ГПК, както и серия от производства по Семейния кодекс. ВКС няма да се произнася по решенията, с които детето след развод е настанено при близки, различни от родителите, в приемно семейство или институция (чл. 59, ал. 7 СК); по спорове за упражняване на родителските права и задължения (чл.123, ал. 2 СК и по чл. 127 ал. 2 СК); по производства за връщане на избягало дете при родителите му (чл.126, ал. 2 СК); по спорове за пътуване на детето в чужбина (чл.127а СК); по искания на бабата и дядото за определяне на лични отношения с внучето (чл.128 СК) и по искания за разпореждане с имущество и влогове на детето (чл.130, ал. 3 СК).

На две инстанции ще приключват и реституционните искове, които водят гражданите, пропуснали срока за възстановяване на собствеността си върху земеделски земи (чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи) и гори (чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд), както и производства за разпределяне ползването на съсобствен имот (по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността).

До ВКС няма да достигат и делата за отмяна на незаконно решение на етажната собственост(по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост), молбите за промяна на име (по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация) и исковете за обявяване на стачка за незаконна (по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове).

Всички тези нови ограничения на достъпа до третата инстанция бяха гласувани единодушно от правната комисия. Почти липсваха дебати. Единствено зам.-председателят на ВКС и ръководител на Гражданската колегия Красимир Влахов, както и представителката на Асоциацията на банките в България адвокат Валя Гигова подкрепиха идеята достъпът до касация на делата за собственост да не се ограничава с оглед цената на иска.

Липсата на дебат по тези изменения обаче не означава, че заседанието на правната комисия мина без напрежение. Напротив – стигна се дори до обвинения във фарс, цинизъм и махленско държание, а пререканията бяха на толкова висок тон, че председателят на комисията Данаил Кирилов беше упрекнат, че не може да поддържа реда в залата. Наложи се Кирилов да се обяснява пред колегите си, че по правилник не може да изгони депутат от заседание на комисията заради неспазване на реда. „Ние нямаме квестори като в пленарната зала“, оплака се той.

Всички тези страсти бяха породени от предложението на Кирилов правната комисия да не допуска до разглеждане серията от предложения на Мая Манолова (БСП) и Петър Славов и Димитър Делчев (Реформаторски блок), свързани с принудителното изпълнение, направени между първо и второ четене. Кирилов се позова на правилника на парламента, който регламентира, че „предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват“.

„В обхвата на проекта влизат само касационното производство, чл. 417 ГПК и съобразяване на с някои европейски директиви, не и принудителното изпълнение“, посочи Кирилов.

Славов и Делчев от РБ признаха, че са излезли от предмета на обсъждания проект и заявиха, че ще гласуват „въздържал се“ по собствените си предложения.

Мая Манолова и колегите ѝ от левицата обаче настояваха, че идеите им, сред които са обжалване на оценките при търговете на съдебните изпълнители, промени в подсъдността на изпълнителните дела и назначаване на особен представител на длъжника, задължително трябва да бъдат обсъдени от комисията. Наложи се да им бъде напомнено, че внесеният от тях проект за изменения със същите предложения е бил отхвърлен на първо четене.„Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му“, напомни на Манолова текст от правилника Десислава Атанасова от ГЕРБ. Манолова обаче обвини депутатите от ГЕРБ, че разиграват фарс, а реформаторите в лицемерие.

„Такова чудо не е било в правната комисия“, не спираше да повтаря тя. Дори изявлението на зам.-министъра на правосъдието Вергиния Мичева-Русева, че утре МП ще представи проект за изменение на ГПК в частта за принудителното изпълнение, не успя да успокои социалистката.

Накрая комисията отхвърли всички предложения за промени, свързани с принудителното изпълнение.

Не бяха приети и идеите за изменение на чл. 417 ГПК, касаещ заповедното производство.