X
Меню

Придобивна давност

Придобивната давност е оригинерен (първичен) способ за придобиване на право на собственост върху имот или друга вещ, чрез непрекъснатото и необезпокояваното ѝ владеене за определен период от време. Това, че придобивната давност е първичен способ за придобиване на собственост означава, че собствеността преминава върху владелеца дори без да му е прехвърляна чрез сделка или по друг начин (например по наследство). По давност могат да бъдат придобивани и други ограничени вещни права – най-често право на строеж или право на преминаване.

За да се придобие едно вещно право по давност трябва да са налице едновременно следните две условиявладение ( Да владея означава да упражнявам фактическа власт върху една вещ с намерение да придобия права върху нея – стопанисвам я, плащам данъци и такси, свързани с нея, полагам грижи за поддръжката). Важно условие е владението да бъде непрекъснато. Под непрекъснато владение се разбира упражняване на фактическа власт трайно, по един явен, необезпокояван начин, така че да изключа възможността останалите правни субекти да въздействат върху вещта, която аз своя. Непрекъснатото владение се прекъсва, ако не се упражнява повече от 6 месеца. Следващото условие, което трябва да е налице, за да се придобие една вещ по давност, е изтичане на определен от закона период от време. Срокът е различен в зависимост от това дали говорим за придобиване на движими, или недвижими вещи, както и дали владението е добросъвестно или недобросъвестно.

При движимите вещи давностният срок във всички случаи е петгодишен. По друг начин стоят нещата при недвижимите имоти. Тук от значение е дали владелецът е добросъвестен, или недобросъвестен. Добросъвестен е владелецът, който владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, но без да знае, че проводателят му не е собственик, или че не е спазена предписаната от закона форма. Например – решавам, че ще си купя апартамент от едно лице – продавач. Договаряме се, сключваме договора във формата на нотариален акт и аз плащам цената. Оказва се обаче, че по някаква причина продавачът не е бил собственик на апартамента. След като той не е собственик, няма право да ми прехвърля имота в качеството на такъв. Въпреки че продавачът не е бил собственик, след 5 години непрекъснато добросъвестно владение, аз ще стана собственик на апартамента, тъй като аз съм бил добросъвестен при сключване на сделката, т.е. не съм знаел, че продавачът не е бил собственик. Освен това когато аз съм закупил апартамента са изпълнени всички изисквания на закона относно формата – изповядан е нотариален акт със всички необходими реквизити и т.н.

Ако обаче знам, че продавачът, от който купувам имота не е бил собственик, или не съм придобил същия на годно правно основание – например сме сключили прост писмен договор, а не изискуемия от закона нотариален акт, то аз съм недобросъвестен владелец и отново мога да придобия имота по давност, но с изтичане на 10 години непрекъснато упражняване на фактическа власт.

Последното условие за придобиване на вещно право по давност е позоваването на изтеклия давностен срок. Позоваването е възможност, а не задължение на владелеца, и той може да се възползва, ако прецени.  Волеизявлението, с което владелецът се позовава на изтеклия в негова полза срок, го прави собственик. То може да се осъществи в различни форми – молба до нотариуса за съставяне на констативен нотариален акт, със съдействието на трима свидетели; по съдебен ред чрез отправяне на положителен установителен иск срещу досегашния собственик и др. Волеизявлението може да се направи лично от владелеца, от неговите наследници, ако срокът е изтекъл преди смъртта на владелеца, от неговите кредитори чрез косвен иск, ако владелецът бездейства.

Права и задължения на владелеца

Добросъвестният владелец е в по-благоприятно положение, в сравнение с недобросъвестния. Добросъвестният владелец си служи с вещта и получава добивите (плодовете) от нея до предявяване на иска за връщането й. Той може да иска въстановяване на разходите, които е направил за необходимите (свързани със запазване целостта на вещта ) и полезните разноски (подобренията, стойността, с която вещта се е увеличила) във връзка с вещта. Разноските, направени от владелеца, за получаване на добивите обаче не подлежат на обезщетяване. Добросъвестният владелец има право да задържи вещта до заплащане на разноските.

Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за получаване на тези добиви разноски. Недобросъвестният владелец може да иска обезщетение за полезните разноски (подобренията), които е направил само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която стойността на вещта се е увеличила в следствие на направените подобрения. Например – владелецът е извършил ремонтни дейности в чуждия апартамент. Той е направил разноски за материали, превоз, труд и т.н. в размер на 50 хил. лв. Преди ремонта апартаментът е струвал 100 хил. лв., а в резултат на подобренията струва 200 хил. лв. Недобросъвестният владелец има право да получи стойността на разноските (50 хил. лв.), защото тя е по-малката, в сравнение с увеличената стойност от 100 хил.лв. Това е една своеобразна санкция за недобросъвестния владелец, който макар да знае, че имотът е чужд, прави подобрения в него. От правото на задържане се ползва и недобросъвестния владелец, когато е придобил владението въз основа на предварителен договор със собственика. И в друг случай има право на задържане, но само за подобренията, когато собственикът знае, че се правят подобрения в негов имот и не се противопоставя.